История на танца Румба – Rumba
Година на създаване: приблизително 1913 г.
Румба – това е танц на африканските негри, които са били докарани в Куба в края на миналия век. Танца подчертава основно движенията на корпуса, не на краката. Сложните, наслагващи се един върху друг ритми, извлечени основно от купички, лъжици и бутилки и др. са били по важни за самия танц, от колкото самата мелодия. Румбата се появява в Хавана през 19 век в комбинация с европейската Contradanza. Името “Rumba” е възможно да произлиза от наименованията на няколко танцувални групи през 1807 г. – “rumboso orquestra” макар, че в Испания думата “rumbo” означава “път” (в руския морски аналог – “Румба” т.е направление), а румба – “малка купчина”, и “rhum” – това е сорт на ликьор популярен в карибския басейн, при това която и да е от тези думи е могла да се използва за описание на този танц. Оригиналният смисъл на думата “Rumba” най-вероятно е “пътят на душата”. Този танц има основно два източника испански и африкански. Испански мелодии вплетени в африканските ритми. Макар, основата на танца да е кубинска много от движенията се зараждат на други карибски острови и в цяла Латинска Америка. Първоначално румбата е сексуална пантомима, която се изпълнява в бърз ритъм с преувеличени движения на бедрата в характера сексуално агресивно домогване на мъжа към жената и защитни движения от страна жената към мъжа.
Основни музикални инструменти – maracas, claves, marimbola, и барабани. Румбата която се е танцувала по селата в Куба – основно е наподобявала брачните танци на животните и е било по-скоро представление от колкото танц. Движенията на раменете и тялото наподобяват изнурителния труд на робите и непоносимите тежести в ръцете им. Движението “Cucaracha” (кукарача) е имитация на смачкането на хлебарка. Спот-завъртане “Spot Turn” в кубинското село се е танцувало около колелото на каруца.
Популярната мелодия на румба “La Paloma” е била известна в Куба от 1866 година. Варианта на румбата приличащ на този, който се танцува и днес се е появил в САЩ през 30 години като симбиоза между варианта на селската румба с Guaracha, Cuban Bolero (по никакъв начин да не се свързва със Spanish Bolero), по-късно се добавят Son и Danzon. Още по-бавният танц “Danzon” е танц на богатото и солидно кубинско общество, танцува се с много малки стъпки, като партньорката почти не изнася бедрата, но прецизно сгъва и разгъва краката показвайки тяхната стройност, грациозност и дължина. Американската румба е видоизменена версия на танца “Son”. Първият сериозен опит да се популяризира румбата в САЩ е през 1913 г. (Lew Quinn and Joan Sawyer). Десет години по-късно ръководител на оркестър Эмил Колеман специално повикал музиканти свирещи румба и няколко танцьора, които могат да танцуват този танц.
През 1925 г. Benito Collada открил Клуб El Chico в Greenwich. Оказало се че, в Ню-Йорк още никой не знаел как се танцува румба! Реален интерес към латинската музика се появява приблизително от 1929 г. В края на 20-те години на 19 век Xavier Cugat сформира оркестър, който свири само латиноамериканска музика в Coconut Grove (в превод “кокосова горичка”) в Лос Анджелис, и свири в първите филми със звук – “Във веселия Мадрид”, “In Gay Madrid”. По-късно през 30-те години на 19 век, Xavier Cugat е свирил в Waldorf Astoria Hotel в Ню Йорк. Неговият оркестър е бил признат за оркестър на десетилетието.
По известни филми:
- “Strictly Ballroom”;
- “Dance with me”;
- “Let’s it be me”.
В Европа румбата се появява благодарение на интерпретациите на Пьер Лавел (Pierre Lavelle) – водещ английски преподавател по латиноамерикански танци. Той посещава Хавана през 1947 година, оказало се, че в Куба акцента се изпълнява на брой “две”, а не на “едно” както в американската румба. Тази техника с имената на основните фигури, получени от Pepe Rivera, той започва да преподава. През 50-те години той със своята партньорка и съпруга Дорис Лавел прави много показателни демонстрации и преподава латиноамерикански танци в Лондон. С нововъведението за пренасяне на тежината на “едно” без фактическа крачка този танц придобива чувствен и романтичен характер. При броене на “едно” – най-силния такт в румбата без да се прави крачка, на този брой ние подчертаваме музикалното активно движение на бедрата. Заедно с бавния темп на музиката и музикалния акцент в най-силното броене при движение на бедрата, този танц придобива лиричен и еротичен характер. Стъпките се правят на брой 2, 3 и 4. Колената се изправят и сгъват на всяка крачка. Завъртанията се правят между броенето. Корпуса на тялото е наведен леко напред а стъпките се правят на пръсти. Pierre Lavelle е представил истинската “кубинска румба”, която след дълги спорове е била официално призната и стандартизирана през 1955 г.
Румбата е духа и душата на латиноамериканската музика и танц. Очарователните ритми и движения на тялото правят румбата един от най-популярните танци. Много от партньорките считат този танц за един от най-любимите.
