Как се съдийства в спортните танци?
Бих искал да отговоря на често задавания въпрос, еднакво интересуващ и зрителите и танцьорите: По какви принципи оценява съдията представянето на двойката?
Критериите, по които един съдия би могъл да оценява, са твърде много, че подробно да разглежда всеки от критериите в този отрязък от времето, в който е определен за изпълнението, още повече, че поне шест двойки танцуват и трябва да бъдат оценени паралелно. Следователно, съдията се ръководи от общото впечатление което всяка двойка прави, в сравнение с останалите двойки. Опитният съдия, вижда и оценява танца комплексно и може бързо да оцени всички фактори:
ПОЗИЦИЯ /ПОЗИЦИЯ В ДВОЙКАТА/ – един от най важните моменти. Добрата позиция придава на двойката изящество и лекота, подобрява баланса, облекчава воденето о позволява на партньора да поддържа контакт, особено в суинговите танци. Резултата от състезанието често зависи от правилната стойка /поза/. От тук идва и старата пословица, “Постоянната работа над стойката е залог за усъвършенстване”.
РИТЪМ — ако двойката не танцува в такт с музиката, никакво майсторство във всеки друг аспект не може това да го скрие или да го компенсира. Музиката – това е всичко!
ЛИНИЯ — с това ние имаме предвид, дължината и разтягане на тялото от главата до пръстите на краката. Красиви и добре изпълнени линии, пряко или косвено увеличават обема на фигурите.
РАМКА — правилно и неподвижно положение на ръцете, установено в “закритите танци” /има се предвид закрити позиции в стандартните танци/. Линията на ръцете на партньорите е длъжна да бъде права от лакътя до лакътя. Ръцете трябва образуват своебразен овал, който при промяна на обема на рамката трябва да запазва формата, за това защото партньорите да останат в правилна позиция един към друг. Силуетът на двойката винаги трябва да бъде приятен. Двойката трябва да бъде красива.
БАЛАНС – съществуват два вида баланс – неутрален и централен. При централния баланс тежестта на тялото е равномерно разпределен на двата крака. При неутралния баланс – тежестта на тялото е върху един крак. Целия танц – е преход от неутрален към централен баланс и обратно. Ако двойката не се намира в състояние на равновесие то танца става тежък, чупят се линии и в края на краищата може просто да се падне.
ДИСТАНЦИЯ МЕЖДУ ПАРТНЬОРИТЕ – трябва да бъде достатъчна за това, че е необходимо партньорите да не пречат един на друг. При това не следва да се забравя, че при прекалено голяма дистанция, на партньорите ще им е трудно да намерят баланс – танца ще загуби от своята лекота.
МУЗИКАЛНОСТ – всички движения в танца трябва да съответстват на спецификата на музиката – да се изразяват силните, плавно да се проработват слабите музикални акценти. Например в румбата на стъпката идва самия удар, а дължината на нотата (брой “и”) – това е снижаване и работа на бедрата. Колкото по дълго е “и” толкова е по бърз и изразителен танца в “Румба”. В тангото краката се движат на моменти сравнително провлачено, а движенията на главата е твърде активна. С това се достига и скорост и плавност.
ПРЕДСТАВЯНЕ – двойката танцува емоционално, показвайки на зрителите тяхното отношение към музиката, или те стиснали зъби, с умно изражение се опитват да не забравят композицията.
ЕНЕРГИЯ – Енергията на танца завладява зрителите. Аз съм забелязал, че в джайва винаги има една най-ярка двойка, която спечелва танца. Но енергията трябва да бъде управляема. Например, мощното движение е твърде полезно в валса и фокстрота, но само ако това се достига за сметка на суинга, а не единствено при дълга крачка. Движенията трябва да съответстват на музиката. Например, в бавния валс натрупването на енергията произлиза за сметка на снижаването между броенето “три” и “едно”. А освобождаването на енергията на “едно” трябва да бъде управляема /за да не прескочи бройката в “две”/ и да се поддържа при израстването на “два” и “три”. Същото и в останалите танци.
РАБОТА ОТ ПЕТА – плъзгащото движение /като чели сте със ски/ на петата по пода във фокстрота дава плавност, преднамерения падьом на стъпалото в тангото подчертава стакато (насечено); правилната работа на коленете придава на румбата някаква “мудност”, а изпъването на пръстите /на краката/ не е поддръжка на крака, а увеличаване на дължината на краката. Използването на тези четири хватки и правилната работа на ходилото и опорния крак, позволяват да се сдобиете с мощна и бърза крачка.
ШЕЙП – това е отделен разговор. Той ни трябва за това, да представим разкошно партньорката на зрителите и съдиите /например в класическата за пасодобле фигура “плащ” или след пивотите в тангото – примери колкото искаш/. Шейпа се достига по различни начини. В стандартните танци шейпа се достига при разтягането на партньорката нагоре и в дясно от партньора.
ВОДЕНЕ – Тук по мое мнение всичко е ясно. Единствения критерий – партньорката трябва да бъде лека. При неправилно водене не е възможно да достигнете лекотата на водене. Всеки човек е индивидуален, затова изучаването на партньора е дълга и трудна, но твърде нужна работа. Достигането на пълно взаиморазбиране е твърде рядко /такива двойки стават велики/, по често партньорите се приспособяват един към друг.
FLOORCRAFT – “Виждане /поглед/ върху паркета”. В това понятие влиза не само умението да избягване на сблъсъци, но и умението да танцувате без спирания в обкръжението на други двойки, когато ви се струва, че няма на къде да вървите. И тук се проявява това взаиморазбиране – партньора трябва да избира правилно направлението на движението и да води партньорката, а тя на свой ред, трябва да разбира какво иска от нея партньора и, в една ли друга ситуация.
СТИЛ НА ДВОЙКАТА – Как двойката изглежда заедно, костюми, поведение на паркета. Това също далеч не е последен критерий при оценяването.
Съдиите по различен начин оценяват гореизброените критерии. Един може да го заинтригува техниката, друг хореографията, трети артистичността или композицията. Всички тези фактори са важни и трябва се оценяват. На практика понякога двойката получава несъизмерими оценки от първо до последно място. Танцьорите, които си задават въпроса: “Е какво толкова видя съдията, че ни даде такава висока /низка/ оценка?” – трябва да разберат, че е могъл да повлияе всеки един от критериите. Понякога правилната работа на ходилото няма да даде такава висока оценка, като прилежно събиране на краката в шеста позиция.
Съдията вижда двойката само за няколко секунди. В този момент силната двойка може да допусне грешка и да получи низки оценки, а в това време слабата двойка може чисто и без грешки да покаже няколко елемента и да получи високи оценки. В това нещо има елемент на рулетка.
Танцьори бъдете уверени, че всеки квалифициран съдия ви оценява само по вашата работа. Болшинството от съдиите държат на своята репутация и изпълняват своята работа добросъвестно. Съдиите разбира се, се стараят да “изтеглят своите”, но професионалистите го правят в разумни граници. Така или иначе, нито един съдия не може еднозначно да ви издърпа на първо място или напълно да ви провали. Използването на критерии при оценяването, описани в тази статия обикновено гарантира правилен резултат.
Автор: Dan Radler 1998 г. (превод Георги Георгиев)
